May 22, 2019, 7:10 AM

Най-нужната ви истина 

  Poetry » Other
527 10 13

Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.

А залезите пурпурночервени
флиртуват с думи винаги изгубени,
че странните – обект на заколение,
от раждането още са осъдени.

Но аз съм светлина, която пие
от тайнствените извори на времето,
в което просветените са скрили
очите ми, от Бога осветени.

Наритате ли с всичката си ярост
прескачащата крива на сърцето,
което чувства, бягайки от разум,
отново ще се върна във яйцето –

и колкото съм грешна и виновна
за хаоса си страстен и първичен,
най-нужната ви истина ще помня –
Човек се ражда, за да е различен.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ивон, че ме върна към този стих, който ми се струва писан преди цяла вечност...
    Чак се замислих ...дали да не го преработя...
    Но истинската му тежест ме спря да го направя...
    Много настроение ти желая и странни вдъхновения, за да си докажем, че сме това, което сме - уникални!
  • Споделям! Поздравления!
  • Благодаря ви, четящи и споделящи! Казват, че в днешно време е достатъчно да си добър, за да си различен, а аз бих добавила и чувствителен. Но това е толкова тъжно... Та това тъжно нещо ме накара да напиша този стих... Бъдете себе си с всичката ви уникална колоритност!
  • Поздравления за изразяването на тази истина!
  • Поздравления!
  • Силно послание! Да си част от стадото е унизително
  • Пееш, Райне, поздрав!
  • Прекрасна поанта-послание към стадото...
    Нали, понякога продаваме плявата, след като...изхвърлим хлебородните зърна на хлебарките!😎
    Поздравления и топла прегръдка, Райна!😍
  • Постигнала си пълна синтропия, Райна, уравновесявайки поезия и смисъл в това свое стихотворение. Уникални образи и прозрения, но главното /което искам да добавя/ е, че те са и изстрадани лично, което се чувства и придава усещане за свито гърло и сълзи. Едно осъзнаване на личността, като печална Съмърсет Моъмова равносметка, което й отрежда естетиката на тъгата и влюбването в собствената самота:

    "Но аз съм светлина, която пие
    от тайнствените извори на времето,
    в което просветените са скрили
    очите ми, от Бога осветени."

    Този куплет, заедно с финалния, са двете гърбици на емоционално-смисловата поанта! Поздравявам те за сътвореното!
  • Великолепна си!
  • Райне, отново съм без дъх! Чета и препрочитам. Истината ти казвам: Оригинална и неповторима си! И въпреки многото еднакви епилози 1+1 =1 и който казва, че е 2 - знае математика и нищо повече..."Човек се ражда, за да е различен"!!!.Прегръщам те, силно!
  • Твоят различност е уникална, такава е и поезията ти, мила! Радвам се, че мога да общувам с теб чрез стиховете ти и да те чувствам все по-близка! Прегръщам те със сърцето си!
  • Впечатляващо изведена идея. Поздравления, Райне!
Random works
: ??:??