Най-нужната ви истина
Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.
А залезите пурпурночервени
флиртуват с думи винаги изгубени,
че странните – обект на заколение,
от раждането още са осъдени.
Но аз съм светлина, която пие
от тайнствените извори на времето,
в което просветените са скрили
очите ми, от Бога осветени.
Наритате ли с всичката си ярост
прескачащата крива на сърцето,
което чувства, бягайки от разум,
отново ще се върна във яйцето –
и колкото съм грешна и виновна
за хаоса си страстен и първичен,
най-нужната ви истина ще помня –
Човек се ражда, за да е различен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
