11 dic 2007, 12:48

Най-отровната чаша кафе...

  Poesía
2.5K 1 22

 

    

 Най-отровната чаша кафе.

 

Изпих най-отровната чаша кафе,
наоколо бе мастилено тихо,
бях празен, почувствах се тъмно небе,
като кафето горчиво. Изпих го!

 

Пих до дъно, изпих всички минути,
изпих всички тягостни дни,
изпих всичко, което се срути,
изпих най-трудните думи - не вярвам ти!

 

Изпих горчива илюзия,
най-красивото цвете тихо умря,
не дъжд, а метална дифузия
най-красивото цвете постла...

 

........................................................

Изпих най-отровната чаша кафе,
наоколо бе мастилено тихо,
бях празен, почувствах се тъмно небе,
като кафето горчиво. Изпих го!

..............................................................

..............................................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...