9 dic 2012, 23:09

Най-отровната цигара 

  Poesía
979 0 5

                                               НАЙ-ОТРОВНАТА ЦИГАРА

                                                 Тишината е приспала

                                                 коловози и перони.

                                                 Във окръжност потъмняла

                                                 спря стрелка секундите да гони.

                                                 А в чакалнята студена

                                                 старецът с бронхит хрипти.

                                                 И ругае джентълмена,

                                                 не затворил тежките врати.

                                                 Плахият гаврош успява:

                                                 нещо трепна в младата жена...

                                                 Тя е ''щедра'' и му дава

                                                 лев навярно, може би и два.

                                                 Две персони, в миг разбрали,

                                                 че хлапето ще досажда и на тях,

                                                 се преструват, БОЖЕ! на заспали,

                                                 а психар заплашва го с пердах.

                                                 Не скучае само полицаят,

                                                 пред гишето замъглил очи.

                                                 Току-виж успял накрая

                                                 касиерката да впечатли.

                                                 Най-отровната цигара

                                                е последната... И тя е щрих.

                                                Хвърлям я: привичка стара,

                                                нужен е финален стих.

                                                Днес зората закъснява,

                                                пак съм с неудачите на''ти''.

                                                Чакам, то какво ли ми остава,

                                                 влакове, несбъднати мечти... 

                                               

© Красимир Кунчечв Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много сполучлива метафора! В последните години животът ми протича сякаш на някаква голяма гара - чакам, гоня, качвам се, слизам, изхвърлят ме... За много години, бай Крас!
  • Чакалнята на гарата Там принципно вече не се пуши, но стихотворението ти е много... човешко! Обаче ти стой далече от влаковете, да не вземе някой да дерайлира
  • Семпло и точно
  • Много истинско и силно!Поздрав!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??