Най-отровната цигара

Poetry

1.2K 0 5

НАЙ-ОТРОВНАТА ЦИГАРА

Тишината е приспала

коловози и перони.

Във окръжност потъмняла

спря стрелка секундите да гони.

А в чакалнята студена

старецът с бронхит хрипти.

И ругае джентълмена,

не затворил тежките врати.

Плахият гаврош успява:

нещо трепна в младата жена...

Тя е ''щедра'' и му дава

лев навярно, може би и два.

Две персони, в миг разбрали,

че хлапето ще досажда и на тях,

се преструват, БОЖЕ! на заспали,

а психар заплашва го с пердах.

Не скучае само полицаят,

пред гишето замъглил очи.

Току-виж успял накрая

касиерката да впечатли.

Най-отровната цигара

е последната... И тя е щрих.

Хвърлям я: привичка стара,

нужен е финален стих.

Днес зората закъснява,

пак съм с неудачите на''ти''.

Чакам, то какво ли ми остава,

влакове, несбъднати мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Много сполучлива метафора! В последните години животът ми протича сякаш на някаква голяма гара - чакам, гоня, качвам се, слизам, изхвърлят ме... За много години, бай Крас!

2013-01-02T16:28:06+02:00
toxin (Таня Донова)

Чакалнята на гарата Там принципно вече не се пуши, но стихотворението ти е много... човешко! Обаче ти стой далече от влаковете, да не вземе някой да дерайлира

2012-12-15T16:51:38+02:00
daninad (Дани)

Семпло и точно

2012-12-10T16:58:06+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много истинско и силно!Поздрав!

2012-12-10T12:30:13+02:00
nikkollina (Скорпионка)

Браво!

2012-12-10T11:44:09+02:00