Най-отровната цигара
НАЙ-ОТРОВНАТА ЦИГАРА
Тишината е приспала
коловози и перони.
Във окръжност потъмняла
спря стрелка секундите да гони.
А в чакалнята студена
старецът с бронхит хрипти.
И ругае джентълмена,
не затворил тежките врати.
Плахият гаврош успява:
нещо трепна в младата жена...
Тя е ''щедра'' и му дава
лев навярно, може би и два.
Две персони, в миг разбрали,
че хлапето ще досажда и на тях,
се преструват, БОЖЕ! на заспали,
а психар заплашва го с пердах.
Не скучае само полицаят,
пред гишето замъглил очи.
Току-виж успял накрая
касиерката да впечатли.
Най-отровната цигара
е последната... И тя е щрих.
Хвърлям я: привичка стара,
нужен е финален стих.
Днес зората закъснява,
пак съм с неудачите на''ти''.
Чакам, то какво ли ми остава,
влакове, несбъднати мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кунчечв Всички права запазени
Там принципно вече не се пуши, но стихотворението ти е много... човешко! Обаче ти стой далече от влаковете, да не вземе някой да дерайлира 
