Най-сам

Отново сам,

      отново толкоз сила трябва

           да стоплиш бялото легло,

               студено като преспа сняг!

Светът голям,

        наивникът отново вярва,

             шепти на себе си: ”- Дано”

                  и рони хлъзгавия бряг…

Пропада той,

        надолу бяла Самота

               трепти, обгръща го отвред,

                  кошмар, събужда се със вик…

В съня си свой

         видял е своята Съдба

                и времето далеч напред,

                    самотен до последен миг?…

02.56

25.09.1994