Jan 4, 2009, 10:50 AM

Най-сам

  Poetry » Other
1.1K 0 1

                            Най-сам

 

 

 

 

Отново сам,

      отново толкоз сила трябва

           да стоплиш бялото легло,

               студено като преспа сняг!

 

Светът голям,

        наивникът отново вярва,

             шепти на себе си: ”- Дано”

                  и рони хлъзгавия бряг…

 

 

Пропада той,

        надолу бяла Самота

               трепти, обгръща го отвред,

                  кошмар, събужда се със вик…

 

В съня си свой

         видял е своята Съдба

                и времето далеч напред,

                    самотен до последен миг?…

 

 

02.56

25.09.1994

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като гледам кога е написано, ще ми се да вярвам, че не се е сбъднал съня.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...