4 янв. 2009 г., 10:50

Най-сам 

  Поэзия » Другая
652 0 1

                            Най-сам

 

 

 

 

Отново сам,

      отново толкоз сила трябва

           да стоплиш бялото легло,

               студено като преспа сняг!

 

Светът голям,

        наивникът отново вярва,

             шепти на себе си: ”- Дано”

                  и рони хлъзгавия бряг…

 

 

Пропада той,

        надолу бяла Самота

               трепти, обгръща го отвред,

                  кошмар, събужда се със вик…

 

В съня си свой

         видял е своята Съдба

                и времето далеч напред,

                    самотен до последен миг?…

 

 

02.56

25.09.1994

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като гледам кога е написано, ще ми се да вярвам, че не се е сбъднал съня.
Предложения
: ??:??