Най-сам
1.1K
0
1
Най-сам
Отново сам,
отново толкоз сила трябва
да стоплиш бялото легло,
студено като преспа сняг!
Светът голям,
наивникът отново вярва,
шепти на себе си: ”- Дано”
и рони хлъзгавия бряг…
Пропада той,
надолу бяла Самота
трепти, обгръща го отвред,
кошмар, събужда се със вик…
В съня си свой
видял е своята Съдба
и времето далеч напред,
самотен до последен миг?…
02.56
25.09.1994
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Манол Манолов Все права защищены
