Най-сетне чувства се щастлива…

Poesía

671 0 3

Същност, зареяна в лазура,

открива своя първоизвор.

Шепотно в безвремие лети

и в светлината се разтваря.

Пътува дълго из безкрая.

Необяснимо го разбира -

недостижима за дребното

и с птиците само сравнима...

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=350196#comments

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ico10 (Христо Стефанов)

Много приятно ме изненада! Радвам се, че фотото ми ти е въздействало и ти благодаря, Роси! Красиво си го написала!
Поздрав!

2015-09-29T00:24:48+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Умението да се лети, има своя принос в разбирането на Необяснимото.
Поздрави, Росица!

2015-09-28T21:11:09+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Синьо безвремие, слънце във погледа.
Лятно наследство застинало в спомена.

2015-09-28T00:49:54+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0