Най-сетне чувства се щастлива…

Poesía

666 0 3

Същност, зареяна в лазура,

открива своя първоизвор.

Шепотно в безвремие лети

и в светлината се разтваря.

Пътува дълго из безкрая.

Необяснимо го разбира -

недостижима за дребното

и с птиците само сравнима...

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=350196#comments

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ico10 (Христо Стефанов)

Много приятно ме изненада! Радвам се, че фотото ми ти е въздействало и ти благодаря, Роси! Красиво си го написала!
Поздрав!

2015-09-29T00:24:48+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Умението да се лети, има своя принос в разбирането на Необяснимото.
Поздрави, Росица!

2015-09-28T21:11:09+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Синьо безвремие, слънце във погледа.
Лятно наследство застинало в спомена.

2015-09-28T00:49:54+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0