Най-сетне чувства се щастлива…

Поезия

670 0 3

Същност, зареяна в лазура,

открива своя първоизвор.

Шепотно в безвремие лети

и в светлината се разтваря.

Пътува дълго из безкрая.

Необяснимо го разбира -

недостижима за дребното

и с птиците само сравнима...

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=350196#comments

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ico10 (Христо Стефанов)

Много приятно ме изненада! Радвам се, че фотото ми ти е въздействало и ти благодаря, Роси! Красиво си го написала!
Поздрав!

2015-09-29T00:24:48+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Умението да се лети, има своя принос в разбирането на Необяснимото.
Поздрави, Росица!

2015-09-28T21:11:09+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Синьо безвремие, слънце във погледа.
Лятно наследство застинало в спомена.

2015-09-28T00:49:54+03:00