27 сент. 2015 г., 12:53

Най-сетне чувства се щастлива… 

  Поэзия
579 0 3
Същност, зареяна в лазура,
открива своя първоизвор.
Шепотно в безвремие лети
и в светлината се разтваря.
Пътува дълго из безкрая.
Необяснимо го разбира -
недостижима за дребното
и с птиците само сравнима...
Вдъхновено от:

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Все права защищены

Предложения
: ??:??