3 dic 2024, 18:35

Най-сетне помъдрях 

  Poesía
90 5 2

НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ

 

… изглежда, напоследък помъдрях –

защо ли? – просто нямам си идея,

глупакът все избива ме на смях,

пред мъдреците почвам да немея,

 

злобарите товарят ме със гняв,

то – злото, и връз тях ще се стовари! –

аз зная кой е крив – и кой е прав,

пред тях захлопвам тежки катинари,

 

завистниците хвърлят ме в печал,

мръсниците ме пълнят със надежда,

че в този свят – макар да пръскат кал,

Бог всекиго от нас с Любов наглежда,

 

добър човек ли срещна насред път,

ще му река: – Братле, добра ти стига! –

И с кротък въздъх в топлата си гръд

във мен ще пейне пролетна авлига.

 

По-древен от китайски философ,

ви стелвам низ от праведни пътеки.

Светът е свято място за Любов –

и нека го обичаме во веки!

 

28 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Голям си!
  • завистниците хвърлят ме в печал,
    мръсниците ме пълнят със надежда,
    че в този свят – макар да пръскат кал,
    Бог всекиго от нас с Любов наглежда,
Propuestas
: ??:??