Най-сетне помъдрях
НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея,
злобарите товарят ме със гняв,
то – злото, и връз тях ще се стовари! –
аз зная кой е крив – и кой е прав,
пред тях захлопвам тежки катинари,
завистниците хвърлят ме в печал,
мръсниците ме пълнят със надежда,
че в този свят – макар да пръскат кал,
Бог всекиго от нас с Любов наглежда,
добър човек ли срещна насред път,
ще му река: – Братле, добра ти стига! –
И с кротък въздъх в топлата си гръд
във мен ще пейне пролетна авлига.
По-древен от китайски философ,
ви стелвам низ от праведни пътеки.
Светът е свято място за Любов –
и нека го обичаме во веки!
28 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
