Най-сетне помъдрях
НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея,
злобарите товарят ме със гняв,
то – злото, и връз тях ще се стовари! –
аз зная кой е крив – и кой е прав,
пред тях захлопвам тежки катинари,
завистниците хвърлят ме в печал,
мръсниците ме пълнят със надежда,
че в този свят – макар да пръскат кал,
Бог всекиго от нас с Любов наглежда,
добър човек ли срещна насред път,
ще му река: – Братле, добра ти стига! –
И с кротък въздъх в топлата си гръд
във мен ще пейне пролетна авлига.
По-древен от китайски философ,
ви стелвам низ от праведни пътеки.
Светът е свято място за Любов –
и нека го обичаме во веки!
28 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
