1 sept 2019, 11:01  

Най-синята любов

  Poesía
2.4K 4 11

При него се завръщам уморена,

от фалш, от подлост щом ми загорчи...

Морето чувства болката във мене.

Със обич ме лекува и теши.

 

Пощипва леко ласката солена,

та белег в мен дори да не остане...

И чиста съм, добра и преродена.

Солта лекува, казват, всички рани...

 

Морето с обичта си, девет бала,

и със солена нежност ме прегръща.

В сърцето си отдавна съм разбрала,

че винаги при него ще се връщам...

 

Най-искреният, истински приятел,

останал ми за цял един живот...

Морето винаги ще ме очаква

с най-нежната, с най-синята любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...