1.09.2019 г., 11:01 ч.  

Най-синята любов 

  Поезия
1952 4 11

При него се завръщам уморена,

от фалш, от подлост щом ми загорчи...

Морето чувства болката във мене.

Със обич ме лекува и теши.

 

Пощипва леко ласката солена,

та белег в мен дори да не остане...

И чиста съм, добра и преродена.

Солта лекува, казват, всички рани...

 

Морето с обичта си, девет бала,

и със солена нежност ме прегръща.

В сърцето си отдавна съм разбрала,

че винаги при него ще се връщам...

 

Най-искреният, истински приятел,

останал ми за цял един живот...

Морето винаги ще ме очаква

с най-нежната, с най-синята любов...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
  2076 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??