Най-синята любов
При него се завръщам уморена,
от фалш, от подлост щом ми загорчи...
Морето чувства болката във мене.
Със обич ме лекува и теши.
Пощипва леко ласката солена,
та белег в мен дори да не остане...
И чиста съм, добра и преродена.
Солта лекува, казват, всички рани...
Морето с обичта си, девет бала,
и със солена нежност ме прегръща.
В сърцето си отдавна съм разбрала,
че винаги при него ще се връщам...
Най-искреният, истински приятел,
останал ми за цял един живот...
Морето винаги ще ме очаква
с най-нежната, с най-синята любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
