17 feb 2009, 22:15

Най-трудно е да бъдеш мъж

2.4K 0 25

Най-трудно е да бъдеш мъж, нали!?

(Не се съмнявам колко ти е мъчно

да лъжеш две, понякога и три,

във името на святата си длъжност!)

 

Гори те треска, цяла нощ не спиш

от тежки мисли, пламнали в главата.

Как следващия път да устоиш

пред този нечовешки ад - жената?

 

Дилемата - да бъдеш или не

покорен? Или властващ и себичен? -

навярно е разкъсала на две

и чувството, че можеш да обичаш.

 

Звездите ли да сваляш този път,

небето ли направо да раздаваш?

Навярно се стоварва цял светът

на плещите ти! А не заслужаваш...

 

О, трудно е да бъдеш мъж, нали!

(добре, че Бог от туй ме е опазил)

След толкова преструвки и лъжи 

навярно кой си - вече си забравил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и аз ви обичам
  • Колко им е трудно, чак жал ми става... Страхотно е!
  • Хубаво стихотворение - убедително развита теза от женска гледна точка, но ето ти е една мъжка

    "... Само когато
    поседнеш в кръчмата,
    с чаша в ръка и девойка в скута,
    можеш юначно
    да давиш мъката.
    Ех, че е лесно да бъдеш мъж!..."

  • Какво ли му е на горкичкия?!
    Страхотен стих!!!
  • Браво
    Поздрав и прегърдка!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...