14 jun 2020, 8:02

Най-тъжният стих на света

965 1 11

Най-тъжният стих на света
написа го мъртъв поет,
със думи от мъртви цветя
и рими от огън и лед. 

Тетрадка му беше луната стерилна, 
мастилото пък, космически вакуум, 
а Муза, Смъртта, която дебилно
и влюбено гледаше го със поглед най-лаком.

Невидими бяха всички куплети, 
но сякаш, че бяха веднага прочетени... 
Тъга се всели във всички поети, 
а после оплоди всички листове девствени.

А във луната се пробуди душа, 
редовете от болка я дариха с живот - 
Непрочела до края, бързо, бързо умря, 
безразлично я сгази един луноход. 

    *****

Поетът написал най-тъжният стих
препрочете го и във ада потърси утеха...
Той започваше тъй: "Аз открих, 
какво е човека..."

25.09.2016.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адаш, знам го, аз съм нещо, като магнит за вицовете.
    Благодаря и на теб за удачното включване.
  • Извинявай, адаш, ама не открих за Смъртта и роклята й, та тук ти подарявам виц:
    Някакъв отваря вратата и вижда червенобуза бабичка, с шарена капела, с рокля на цветя, дантелки, рюшчета и воланчета, воалетка. Държи шарени балони, хили му се и вика:
    - Здрасти, аз съм Смъртта!
    - Е каква смърт си ти, бе?!
    - Ми такава, нелепа ...
    /не е мой, намерих го/
  • Благодаря за коментара, Дора.
  • Чак пък шедьовър, Геновева. За мнозина това и на стих не мяза - ми то нито ритъм, нито правила тук...
    С две думи, тотална липса на търговски вид...
    Благодаря ти за оценката.
  • Отново шедьовър! Май силата ти е във философията на човека. Браво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...