Най-тъжният стих на света
Най-тъжният стих на света
написа го мъртъв поет,
със думи от мъртви цветя
и рими от огън и лед.
Тетрадка му беше луната стерилна,
мастилото пък, космически вакуум,
а Муза, Смъртта, която дебилно
и влюбено гледаше го със поглед най-лаком.
Невидими бяха всички куплети,
но сякаш, че бяха веднага прочетени...
Тъга се всели във всички поети,
а после оплоди всички листове девствени.
А във луната се пробуди душа,
редовете от болка я дариха с живот -
Непрочела до края, бързо, бързо умря,
безразлично я сгази един луноход.
*****
Поетът написал най-тъжният стих
препрочете го и във ада потърси утеха...
Той започваше тъй: "Аз открих,
какво е човека..."
25.09.2016.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
