Най-тъжният стих на света
Най-тъжният стих на света
написа го мъртъв поет,
със думи от мъртви цветя
и рими от огън и лед.
Тетрадка му беше луната стерилна,
мастилото пък, космически вакуум,
а Муза, Смъртта, която дебилно
и влюбено гледаше го със поглед най-лаком.
Невидими бяха всички куплети,
но сякаш, че бяха веднага прочетени...
Тъга се всели във всички поети,
а после оплоди всички листове девствени.
А във луната се пробуди душа,
редовете от болка я дариха с живот -
Непрочела до края, бързо, бързо умря,
безразлично я сгази един луноход.
*****
Поетът написал най-тъжният стих
препрочете го и във ада потърси утеха...
Той започваше тъй: "Аз открих,
какво е човека..."
25.09.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Извинявай, адаш, ама не открих за Смъртта и роклята й, та тук ти подарявам виц:
Някакъв отваря вратата и вижда червенобуза бабичка, с шарена капела, с рокля на цветя, дантелки, рюшчета и воланчета, воалетка. Държи шарени балони, хили му се и вика:
- Здрасти, аз съм Смъртта!
- Е каква смърт си ти, бе?!
- Ми такава, нелепа ...
/не е мой, намерих го/ -
Благодаря за коментара, Дора.
-
Чак пък шедьовър, Геновева. За мнозина това и на стих не мяза - ми то нито ритъм, нито правила тук...
С две думи, тотална липса на търговски вид...
Благодаря ти за оценката. -
Отново шедьовър! Май силата ти е във философията на човека. Браво!
-
Естествено, че има Много прекрасни хора, Деа.
Мариана, точно да замисля ми е тази творба.
Лили, чрез твоя коментар обогати и моя поглед върху стихотворението.
Ирина, то и аз отказвам да съм тъжен, но понякога... не мога да не съм....
Благодаря, момичета. -
И аз като Дейка. Злото не се зачева. Отглежда се. И за всеки порок се полагат грижи. И то не какви да е грижи...Както и обратното, впрочем.
И затова отказвам да ми става тъжно. -
“Невидими бяха всички куплети,
но сякаш, че бяха веднага прочетени...
Тъга се всели във всички поети,
а после оплоди всички листове девствени.”
Силата на този стих! И как да не е най - тъжния - след като щом човекът открие изцяло какво е човекът, ще загубим смисъл, ще изчезнем. Човек не бива да открива всички мистерии на живота, както не трябва да се стреми към безсмъртност, защото ако постигне едно от двете неща - ще загубим същината на всичко..., а без нея всичко се самоунищожава! Така както човек живее, защото е смъртен, така живее защото търсейки своя смисъл, той открива своето щастие - без да открива всички мистерии...
Благодаря ти за този стих, Мислителю! ❤️ -
Недей така...има и прекрасни човеци...
-
В действителност наистина си е страшен и тъжен, Деа.
Благодаря ти за коментара. -
Финалът ми прозвуча чак страшно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря и на теб за удачното включване.