29 jul 2008, 14:26

Най-тънката ми струна

  Poesía
1.1K 0 20

Най-тънката и пепелява струна на китарата

е моето оръжие.

Звукът и е земетресение

и цялата

убива мислите с присъствие.

Не е опитала прозрачната ти кръв,

защото честотите са пригласяне,

не просто остър, смазващ вик,

проникнал в тебе безсъзнателно.

Но кой способен е въобще

да пее нежно?! Сред заспали...

Аз раждам крясък. Не любов.

С ръцете си...

Горя китари! Дори не е самоубийство,

че не мога да засвиря...

Сред гробище на песни

една молитва стига...

За болния ти мозък.

Опасно е да стряскаш

най-тънката ми струна.

Инстинктно хапе бясно. 

 

А онзи парещ звук

не стига да те мразя.

Най-тънката ми струна

е повод да те паля.

 

Прости ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Браво!!!
  • Да!
  • "А онзи парещ звук

    не стига да те мразя.

    Най-тънката ми струна

    е повод да те паля."

    И не само това .. Всичко е написано по ноти.Написала си го по един доста различен и уникален начин.Превърнала си малките детайли в нещо истинско и грабващо :]
  • "Сред гробище на песни
    една молитва стига...
    .........
    А онзи парещ звук
    не стига да те мразя.
    Най-тънката ми струна
    е повод да те паля."
    Йоанна, ти си уникална!
    Аплодирам те, и се прекланям, дано някога те срещна и да те прегърна!
  • наистина...няколко пъти прочетох...възхитена и очарована...
    чудих се какво да ти напиша, мила Йоанна...
    толкова ярък и самобитен талант...
    носиш поезията...и тя те носи на ръце...радвам ти се от душа и сърце...
    и си толкова млада...с обич за теб.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...