Jul 29, 2008, 2:26 PM

Най-тънката ми струна 

  Poetry
952 0 20

Най-тънката и пепелява струна на китарата

е моето оръжие.

Звукът и е земетресение

и цялата

убива мислите с присъствие.

Не е опитала прозрачната ти кръв,

защото честотите са пригласяне,

не просто остър, смазващ вик,

проникнал в тебе безсъзнателно.

Но кой способен е въобще

да пее нежно?! Сред заспали...

Аз раждам крясък. Не любов.

С ръцете си...

Горя китари! Дори не е самоубийство,

че не мога да засвиря...

Сред гробище на песни

една молитва стига...

За болния ти мозък.

Опасно е да стряскаш

най-тънката ми струна.

Инстинктно хапе бясно. 

 

А онзи парещ звук

не стига да те мразя.

Най-тънката ми струна

е повод да те паля.

 

Прости ми...

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
    Браво!!!
  • Да!
  • "А онзи парещ звук

    не стига да те мразя.

    Най-тънката ми струна

    е повод да те паля."

    И не само това .. Всичко е написано по ноти.Написала си го по един доста различен и уникален начин.Превърнала си малките детайли в нещо истинско и грабващо :]
  • "Сред гробище на песни
    една молитва стига...
    .........
    А онзи парещ звук
    не стига да те мразя.
    Най-тънката ми струна
    е повод да те паля."
    Йоанна, ти си уникална!
    Аплодирам те, и се прекланям, дано някога те срещна и да те прегърна!
  • наистина...няколко пъти прочетох...възхитена и очарована...
    чудих се какво да ти напиша, мила Йоанна...
    толкова ярък и самобитен талант...
    носиш поезията...и тя те носи на ръце...радвам ти се от душа и сърце...
    и си толкова млада...с обич за теб.
  • "Аз раждам крясък. Не любов."


    !
  • Да...
    Йоанна, великолепие си написала!
  • Дълбае стиха ти!
    Подпочвено!
    Поздравления Йоанна!
  • Имаш талант и стихът е прекрасен, заслужава си отличието.
  • Нямам какво да кажа...
  • чудя се докъде ще стигне празнодумието в тоя сайт... стихотворения като това - написано от 14 г. момиче! - което е образец за поезия, се подминават и пренебрегват, а истински недоразумения в стихоплетството в същото време бъкат от фалшиви ласкателства и още по-фалшиви отлични оценки! спрете се, бе хора! махнете тези тъпи розови очила от очите си, ако наистина сте тук заради изкуството. и приемете подобни произведения за урок по поезия, а не пълнете неподписаните си бележници с оценки, които са значими единствено в замъгленото ви самолюбие!
    съжалявам, че точно тук трябваше да го напиша, но това дете заслужава признание за таланта си. и ме е яд, че графоманите са актуални!
  • предполагам че наистина не осъзнаваш колко не добре,а разтърсващо пишеш,но сам сигурна,че то просто идва от вътре.Нали?
  • възхитена съм
  • Много интересно ми звуча, като си го четох на глас.
  • Не мога повече от това да ви благодаря - прегръщам ви!!!
    А към вас г-жо Попова, не знам как да се обръщам... (с огромно възхищение и уважение), на въпроса ви не знам как да отговоря, питайте ме изобщо осъзнавам ли нещо когато пиша...
  • Браво, Йоанна!
  • Много ми хареса!
  • Хареса ми!
  • много!
  • дали осъзнаваш колко добре пишеш?
Random works
: ??:??