Jul 29, 2008, 2:26 PM

Най-тънката ми струна

  Poetry
1.1K 0 20

Най-тънката и пепелява струна на китарата

е моето оръжие.

Звукът и е земетресение

и цялата

убива мислите с присъствие.

Не е опитала прозрачната ти кръв,

защото честотите са пригласяне,

не просто остър, смазващ вик,

проникнал в тебе безсъзнателно.

Но кой способен е въобще

да пее нежно?! Сред заспали...

Аз раждам крясък. Не любов.

С ръцете си...

Горя китари! Дори не е самоубийство,

че не мога да засвиря...

Сред гробище на песни

една молитва стига...

За болния ти мозък.

Опасно е да стряскаш

най-тънката ми струна.

Инстинктно хапе бясно. 

 

А онзи парещ звук

не стига да те мразя.

Най-тънката ми струна

е повод да те паля.

 

Прости ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Браво!!!
  • Да!
  • "А онзи парещ звук

    не стига да те мразя.

    Най-тънката ми струна

    е повод да те паля."

    И не само това .. Всичко е написано по ноти.Написала си го по един доста различен и уникален начин.Превърнала си малките детайли в нещо истинско и грабващо :]
  • "Сред гробище на песни
    една молитва стига...
    .........
    А онзи парещ звук
    не стига да те мразя.
    Най-тънката ми струна
    е повод да те паля."
    Йоанна, ти си уникална!
    Аплодирам те, и се прекланям, дано някога те срещна и да те прегърна!
  • наистина...няколко пъти прочетох...възхитена и очарована...
    чудих се какво да ти напиша, мила Йоанна...
    толкова ярък и самобитен талант...
    носиш поезията...и тя те носи на ръце...радвам ти се от душа и сърце...
    и си толкова млада...с обич за теб.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...