29.07.2008 г., 14:26

Най-тънката ми струна

1.1K 0 20

Най-тънката и пепелява струна на китарата

е моето оръжие.

Звукът и е земетресение

и цялата

убива мислите с присъствие.

Не е опитала прозрачната ти кръв,

защото честотите са пригласяне,

не просто остър, смазващ вик,

проникнал в тебе безсъзнателно.

Но кой способен е въобще

да пее нежно?! Сред заспали...

Аз раждам крясък. Не любов.

С ръцете си...

Горя китари! Дори не е самоубийство,

че не мога да засвиря...

Сред гробище на песни

една молитва стига...

За болния ти мозък.

Опасно е да стряскаш

най-тънката ми струна.

Инстинктно хапе бясно. 

 

А онзи парещ звук

не стига да те мразя.

Най-тънката ми струна

е повод да те паля.

 

Прости ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Браво!!!
  • Да!
  • "А онзи парещ звук

    не стига да те мразя.

    Най-тънката ми струна

    е повод да те паля."

    И не само това .. Всичко е написано по ноти.Написала си го по един доста различен и уникален начин.Превърнала си малките детайли в нещо истинско и грабващо :]
  • "Сред гробище на песни
    една молитва стига...
    .........
    А онзи парещ звук
    не стига да те мразя.
    Най-тънката ми струна
    е повод да те паля."
    Йоанна, ти си уникална!
    Аплодирам те, и се прекланям, дано някога те срещна и да те прегърна!
  • наистина...няколко пъти прочетох...възхитена и очарована...
    чудих се какво да ти напиша, мила Йоанна...
    толкова ярък и самобитен талант...
    носиш поезията...и тя те носи на ръце...радвам ти се от душа и сърце...
    и си толкова млада...с обич за теб.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....