Най-търпеливите сини очи
Не плачи, мила мамичко! Чуй, не плачи!
Знам, боли. Как да вярваме в чудо?
Този белег е стар и почти не личи.
А за другите имаме пудра.
Ти си толкова хубава! Толкоз добра!
Знам, че сигурно с плам те обича.
Помня как от пазара през март се прибра
и донесе ти връзка кокичета...
Той и моят оловен войник е злодей.
Е, наужким и само в игрите -
но не съм му простила. Ти също недей
да забравяш за раните скрити.
Ще опитаме, хубаво... Ден или два.
(Кой ли вярва в магиите още?)
Знам, че също е страдал. Какво от това?
И добрите превръщат се в лоши.
Но посмее ли някога, още веднъж,
да посегне наместо да гали,
няма вече да бъде мой татко, твой мъж!
Ще си тръгнем от тука, разбра ли?
Ще си купим билети за нощния влак
и ще идем при баба ми Лили.
"Да не стъпва в дома ми! Отвъд този праг
не допускам ни бой, ни насилие!"
Ей така каза, помниш ли? Чуй, не плачи!
Все ме учиш, че изходи има.
Криеш най-търпеливите сини очи,
но под тях не е място за синьо.
На лицето ти пак лилавеят сега
две морета от мъка безкрайна.
Няма нужда и мен да ме лъжеш с тъга,
че си блъснала шкафа случайно.
Ти не си беззащитна, повярвай, не си!
Аз те пазя. Той само да дръзне!
Две-три кубчета лед в пликче ми донеси.
(Не, че адът ни тук ще замръзне...)
Ала двете морета от болка и страх
ще изтрия от твоите скули.
С теб потъваме, мамичко. Давим се в тях.
Ще изплуваме заедно, чу ли?
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »
8 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви.
-
Много затрогващо
-
Тук се мълчи!
-
Не знам какво да напиша... Хвана ме за гърлото. И хем ми се иска да поздравя, хем думите просто не идват...
Благодаря, че споделяш с нас стихотворенията си! -
Браво!
-
Браво! Имах големи съпротиви да пускам тази тема, защото трябва да ги чета, а такива неща ме разклащат. Но пък ето, че се родиха прекрасни стихове. Темата определено се оказа благодатна и се радвам, че я направихме. За тези неща трябва да се говори, а ние хората ги потулваме в себе си. Успех!
-
Много затрогващо! Браво, Пепи!
-
Силна емоция поражда стиха ти, Пепи! Няма как да се поправи счупеното в миналото, да се забравят болките и страданието, но е прекрасно, че като един добър вълшебник ти ги превръщаш в поезия, която трогва до сълзи! Иска ми се такива стихове да се четат от повече родители. Давам глас за теб и ти пожелавам да те вдъхновяват само щастливи моменти. Успех, Пепи!
-
Глас!
-
Така е, Щураче, много е трудно! Има и една възраст (на тялото и духа), в която децата хем още са си деца, хем започват да мислят и звучат малко по малко като възрастни. Понякога настъпва логично около началото на пубертета, друг път разни трамватични събития я извикват и по-рано. При някои поколения даже намалява възрастовата граница за това явление - преждевременното "съзряване". Радвам се, че точно частта с чудесата и магиите ти е приковала вниманието, в първоначалния вариант ги бях написала с положителен знак, но съзнателно ги промених в подкрепа на горната си теза. Благодаря ти за критичното мислене и прочит! А песента е много затрогваща и е адски подходящо допълнение.
Благодаря и на теб, Скити! -
Тук дадох последния си глас! Прекрасна е, като всички останали творби в съревнованието!
Радвам се на таланта ти! Успех! -
Много трудно се пише поезия за деца, а още по-трудно е да пишеш от името на дете. Децата се изразяват трогателно простичко, вярват в чудеса и са с непредсказуемо въображение и възприятия. Стихотворението ти е много хубаво, но не притежава нищо детско. Чуй тази песен, напоследък често я слушам:
https://www.youtube.com/watch?v=xF7UVW6PLig&list=PLyOsN4Pu5DBT784od4uS1hfN9gnm4uYr-&index=36 -
Не разбрах кое ти се струва социалистическо - форматът или формулировката. На мен ми допадат и двете. В случая е дадено широко поле за интерпретация, а ъглите, от които да погледнеш към темата, са толкова много. Има и сериозен интерес от пишещите тук, значи темата е благодатна, макар и никак да не е лесно да се пише за деца в такъв минорен тон. Благодаря ти за подкрепата. Гласовете и печеленето обаче не смятам, че за някого са водещи, особено в този случай.
Благодарности и за вас, Деа, Маргарита и Миночка! -
Добра работа. Заглавието на социалистическото съревнование (конкурса) е повече от тъпо, но все пак дано спечели точно това стихотворение.
-
Пепи....разплака ме...Невероятно чувствено си го написала, въпрекики че никога, никъде и за никого не трябва да има такава тема...
Съжалявам, че нямам повече гласове, но искрено ти пожелавам успех! -
Още една прекрасно описана болка...Поздрави и успех!
-
Разчувстваме толкова дълбоко, че ми се дощя да си до мен, за да те прегърна силно, мило момиче, Бог винаги по някакъв начин компенсира за болките и страданието, нека имаш светлина с която да топлиш хората до себе си! Бъди благословена! Давам глас и ти желая успех!
-
Песента и Пинк са ми любими, а историята - лична, макар и тук да е "адаптирана". Благодаря ти, Тони! Болката може да е и сила.
-
Вече отново се развълнувах толкова, че не ми останаха думи. Ще ти пусна една известна песничка с която те поздвалявам за огромния ти талант и непресъхващ извор на идеи!
https://www.youtube.com/watch?v=hSjIz8oQuko
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
