Най-търпеливите сини очи
Не плачи, мила мамичко! Чуй, не плачи!
Знам, боли. Как да вярваме в чудо?
Този белег е стар и почти не личи.
А за другите имаме пудра.
Ти си толкова хубава! Толкоз добра!
Знам, че сигурно с плам те обича.
Помня как от пазара през март се прибра
и донесе ти връзка кокичета...
Той и моят оловен войник е злодей.
Е, наужким и само в игрите -
но не съм му простила. Ти също недей
да забравяш за раните скрити.
Ще опитаме, хубаво... Ден или два.
(Кой ли вярва в магиите още?)
Знам, че също е страдал. Какво от това?
И добрите превръщат се в лоши.
Но посмее ли някога, още веднъж,
да посегне наместо да гали,
няма вече да бъде мой татко, твой мъж!
Ще си тръгнем от тука, разбра ли?
Ще си купим билети за нощния влак
и ще идем при баба ми Лили.
"Да не стъпва в дома ми! Отвъд този праг
не допускам ни бой, ни насилие!"
Ей така каза, помниш ли? Чуй, не плачи!
Все ме учиш, че изходи има.
Криеш най-търпеливите сини очи,
но под тях не е място за синьо.
На лицето ти пак лилавеят сега
две морета от мъка безкрайна.
Няма нужда и мен да ме лъжеш с тъга,
че си блъснала шкафа случайно.
Ти не си беззащитна, повярвай, не си!
Аз те пазя. Той само да дръзне!
Две-три кубчета лед в пликче ми донеси.
(Не, че адът ни тук ще замръзне...)
Ала двете морета от болка и страх
ще изтрия от твоите скули.
С теб потъваме, мамичко. Давим се в тях.
Ще изплуваме заедно, чу ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
