12 oct 2011, 12:31

Наказание

  Poesía
746 0 10

Ще те накажа веднъж и завинаги

с най-чистата, свещената любов.

Като камък воденичен на шията

ще я носиш чак до своя гроб.

 

Ще те накажа веднъж и завинаги

с най-силните чувства в света.

И няма да питам желаеш ли,

защото съм силна жена.

 

Влюбена веднъж - аз отново

от любовта ще раждам любов,

въгленче от нея ще заровя

в пепелищата на твоя живот.

 

Да те сгрява и да те мъчи,

да те разкъсва с непонятна страст,

на моя пристан да те докара...

И чак тогава да разбереш, че съм аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...