12 oct 2011, 12:31

Наказание

  Poesía
741 0 10

Ще те накажа веднъж и завинаги

с най-чистата, свещената любов.

Като камък воденичен на шията

ще я носиш чак до своя гроб.

 

Ще те накажа веднъж и завинаги

с най-силните чувства в света.

И няма да питам желаеш ли,

защото съм силна жена.

 

Влюбена веднъж - аз отново

от любовта ще раждам любов,

въгленче от нея ще заровя

в пепелищата на твоя живот.

 

Да те сгрява и да те мъчи,

да те разкъсва с непонятна страст,

на моя пристан да те докара...

И чак тогава да разбереш, че съм аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...