17 abr 2016, 10:18

Наказание

  Poesía
945 1 4

НАКАЗАНИЕ

 

Сърдита съм! На себе си се сърдя!
И без да търся в никого вина, 
аз искам да крещя със цяло гърло!...
Да се накажа мога и сама!

 

И ще накажа детската си слабост 
за прошките ми, дадени насън, 
когато със сърцето ми се гаврят 
и го захвърлят на боклука вън!

 

И ще накажа своята наивност,
и вярата в човешката любов, 
за всичките ми пориви детински 
да полетя над земния покров!

 

Наказвам си се повече от всичко 
за устрема на дръзките мечти! 
Разбрах, че там, във клетката за птички,
умира се преди да полетиш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...