17.04.2016 г., 10:18

Наказание

944 1 4

НАКАЗАНИЕ

 

Сърдита съм! На себе си се сърдя!
И без да търся в никого вина, 
аз искам да крещя със цяло гърло!...
Да се накажа мога и сама!

 

И ще накажа детската си слабост 
за прошките ми, дадени насън, 
когато със сърцето ми се гаврят 
и го захвърлят на боклука вън!

 

И ще накажа своята наивност,
и вярата в човешката любов, 
за всичките ми пориви детински 
да полетя над земния покров!

 

Наказвам си се повече от всичко 
за устрема на дръзките мечти! 
Разбрах, че там, във клетката за птички,
умира се преди да полетиш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...