velikataniki (Николина Милева)
206 6896
16 nov 2010, 15:37

Наколеничила пред себе си от слабост 

  Poesía
650 0 13

 

 

 

 

 

 

Понечих днес да те погаля,

Животе мой,  но не посмях.

Понечих да те изпреваря

и от сълзите да пожъна смях.

 

И пак съм тук, в един и същи ден...

Наколеничила пред себе си от слабост,

а времето навярно си тече без мен,

като река, пресъхнала от старост.

 

Стоя, набожно втренчена в стените

и денонощията без отчет броя.

В едно съм вплела нощите и дните,

щом денем се откривам във съня.

 

Заспивам по средата на мечтите,

между куплетите на песента.

Пред многоточията се оплитам

и стъпките ти в пясъка следя.

 

И пак понечих да те имам нямо.

От частите ти дом да си строя.

Зазидани прозорци да издигам

и каменна плоча, вместо врата.

 

А ти така сърдито се намръщи,

че съм поискала от себе си да те спася.

Ти може би си там, но аз съм „вкъщи” -

научих се над  тебе да летя.

 

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??