Понечих днес да те погаля,
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден...
Наколеничила пред себе си от слабост,
а времето навярно си тече без мен,
като река, пресъхнала от старост.
Стоя, набожно втренчена в стените
и денонощията без отчет броя.
В едно съм вплела нощите и дните,
щом денем се откривам във съня. ...