Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна,
и щенията аз да изтърпя.
Не ме винете, няма как да смогна –
частица малка, скрита сред света.
Това съм и се движа хаотично,
и всеки вопъл ме пронизва с нож.
Остана ми перото поетично,
изповедта, накрая…лека нощ!