Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна,
и щенията аз да изтърпя.
Не ме винете, няма как да смогна –
частица малка, скрита сред света.
Това съм и се движа хаотично,
и всеки вопъл ме пронизва с нож.
Остана ми перото поетично,
изповедта, накрая…лека нощ!
© Данаил Таков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
