Накрая…лека нощ

25.07.2019 г., 7:58 ч.

Поезия

5.0 / 7

288 3 7

Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна,
и щенията аз да изтърпя.
Не ме винете, няма как да смогна –
частица малка, скрита сред света.
Това съм и се движа хаотично,
и всеки вопъл ме пронизва с нож.
Остана ми перото поетично,
изповедта, накрая…лека нощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Папка "Аутизъм"
Пристрастена

Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...
Така ми липсваш

Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
Есенно сладко

Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...

Още произведения »