Накрая може би ще осъзнаеш,

че ще ти липсват само тези, 

които никога си нямал страх,

че можеш да загубиш. 

Тях чувствал си напълно.

Това, че ти отнема някой 

животът с края неизбежен,

не е като когато този някой 

реши и сам си тръгне.

Не този страх.

А онзи, който 

лишава те от истинското му присъствие,

когато е до теб човекът.

Но твоите очи са вече втренчени

в страданието от тази недостатъчност,

която те прорязва остро,

някога,

при вероятната му загуба.

И ти си там, държиш ръката му,

а той държи не твоята, страха ти.

Страхът ти редом е до двамата

и толкова. 

За друго място няма.

Това е начинът

да бъдеш с някой без да го усещаш.

И после този някой щом го няма, 

не липса идва, 

само облекчение.

А ти убил си нечие значение.