30 июн. 2022 г., 22:50

Накрая може би ще осъзнаеш

560 0 0

Накрая може би ще осъзнаеш,

че ще ти липсват само тези, 

които никога си нямал страх,

че можеш да загубиш. 

Тях чувствал си напълно.

 

Това, че ти отнема някой 

животът с края неизбежен,

не е като когато този някой 

реши и сам си тръгне.

Не този страх.

 

А онзи, който 

лишава те от истинското му присъствие,

когато е до теб човекът.

Но твоите очи са вече втренчени

в страданието от тази недостатъчност,

която те прорязва остро,

някога,

при вероятната му загуба.

 

И ти си там, държиш ръката му,

а той държи не твоята, страха ти.

Страхът ти редом е до двамата

и толкова. 

За друго място няма.

Това е начинът

да бъдеш с някой без да го усещаш.

И после този някой щом го няма, 

не липса идва, 

само облекчение.

 

А ти убил си нечие значение.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...