Накрая може би ще осъзнаеш

Накрая може би ще осъзнаеш,

че ще ти липсват само тези, 

които никога си нямал страх,

че можеш да загубиш. 

Тях чувствал си напълно.

Това, че ти отнема някой 

животът с края неизбежен,

не е като когато този някой 

реши и сам си тръгне.

Не този страх.

А онзи, който 

лишава те от истинското му присъствие,

когато е до теб човекът.

Но твоите очи са вече втренчени

в страданието от тази недостатъчност,

която те прорязва остро,

някога,

при вероятната му загуба.

И ти си там, държиш ръката му,

а той държи не твоята, страха ти.

Страхът ти редом е до двамата

и толкова. 

За друго място няма.

Това е начинът

да бъдеш с някой без да го усещаш.

И после този някой щом го няма, 

не липса идва, 

само облекчение.

А ти убил си нечие значение.