14 feb 2021, 11:12

Накуцващ живот

  Poesía
391 5 9

Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,

замръква с кашони и скъсан парцал,

след него пристъпва едно куче на три крака -

живот понакуцващ и уличен цар...

И сгушени нощем под слепи звездици

сънуват по своему хляб и трохи,

подритват ги сутрин безчувствени хора,

гнусят се с гримаси, че мръсни били.

Изритани пак се отправят към парка,

присяда на пейка бездомният мъж,

минава тинейджър и кресва: „Утайка!“

а просякът тихо изпраща го с кръст.

Вали лек снежец - чисти зимни заблуди

и топи се беззвучно на набръчкана длан.

Един бивш учител и трикракото куче

понакуцват бездомни във вълчия свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...