14 feb 2021, 11:12

Накуцващ живот

  Poesía
393 5 9

Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,

замръква с кашони и скъсан парцал,

след него пристъпва едно куче на три крака -

живот понакуцващ и уличен цар...

И сгушени нощем под слепи звездици

сънуват по своему хляб и трохи,

подритват ги сутрин безчувствени хора,

гнусят се с гримаси, че мръсни били.

Изритани пак се отправят към парка,

присяда на пейка бездомният мъж,

минава тинейджър и кресва: „Утайка!“

а просякът тихо изпраща го с кръст.

Вали лек снежец - чисти зимни заблуди

и топи се беззвучно на набръчкана длан.

Един бивш учител и трикракото куче

понакуцват бездомни във вълчия свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...