14 feb 2021, 11:12

Накуцващ живот

  Poesía
392 5 9

Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,

замръква с кашони и скъсан парцал,

след него пристъпва едно куче на три крака -

живот понакуцващ и уличен цар...

И сгушени нощем под слепи звездици

сънуват по своему хляб и трохи,

подритват ги сутрин безчувствени хора,

гнусят се с гримаси, че мръсни били.

Изритани пак се отправят към парка,

присяда на пейка бездомният мъж,

минава тинейджър и кресва: „Утайка!“

а просякът тихо изпраща го с кръст.

Вали лек снежец - чисти зимни заблуди

и топи се беззвучно на набръчкана длан.

Един бивш учител и трикракото куче

понакуцват бездомни във вълчия свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...