Накуцващ живот
Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,
замръква с кашони и скъсан парцал,
след него пристъпва едно куче на три крака -
живот понакуцващ и уличен цар...
И сгушени нощем под слепи звездици
сънуват по своему хляб и трохи,
подритват ги сутрин безчувствени хора,
гнусят се с гримаси, че мръсни били.
Изритани пак се отправят към парка,
присяда на пейка бездомният мъж,
минава тинейджър и кресва: „Утайка!“
а просякът тихо изпраща го с кръст.
Вали лек снежец - чисти зимни заблуди
и топи се беззвучно на набръчкана длан.
Един бивш учител и трикракото куче
понакуцват бездомни във вълчия свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
