Fabiana (Галя Николова)
216 821
25 jul 2005, 22:08

Накъде 

  Poesía
797 0 8
Главата ми гъмжи от мисли парещи
и хиляди въпроси ме стопират.
Накъде да тръгна?
Не е лесно да потъпча
и малкото, което имам.
Защо ли бързам да погазя
отново избуялата трева?
Злобата коварна ме задавя,
като вълна огромна ме обръща,
гибелно ме тегли към безкрая.
Накъде да тръгна...

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Объркана - понякога да, в мислите, но после всичко си идва на мястото, знам какво искам и мисля, че здраво стъпвам по земята. Благодаря на теб за вниманието и на Веси и Дими!
  • накъде? към мен Браво Фабиана,защо си винаги толкова объркана
  • Когато някой ни смачка като трева, първата реакция ни е и ние да смачкаме, но .. няма да го направим. Много е хубаво, Фабиана!
  • Толкова мисли...още толкова не решени въпроси...търсим пътя.Той е един и съм сигурна,че ше тръгнеш по него Галенце!
  • Благодаря ЕММА!
  • Наистина е хубаво
  • Благодаря Пепина, радвам се, че го споделяш!
  • Много ми хареса! Браво! Описала си с няколко думи едно познато състояние, в което мисля че всеки от нас е изпадал по един или друг повод. 6
Propuestas
: ??:??