25 июл. 2005 г., 22:08

Накъде

1K 0 8
Главата ми гъмжи от мисли парещи
и хиляди въпроси ме стопират.
Накъде да тръгна?
Не е лесно да потъпча
и малкото, което имам.
Защо ли бързам да погазя
отново избуялата трева?
Злобата коварна ме задавя,
като вълна огромна ме обръща,
гибелно ме тегли към безкрая.
Накъде да тръгна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Объркана - понякога да, в мислите, но после всичко си идва на мястото, знам какво искам и мисля, че здраво стъпвам по земята. Благодаря на теб за вниманието и на Веси и Дими!
  • накъде? към мен Браво Фабиана,защо си винаги толкова объркана
  • Когато някой ни смачка като трева, първата реакция ни е и ние да смачкаме, но .. няма да го направим. Много е хубаво, Фабиана!
  • Толкова мисли...още толкова не решени въпроси...търсим пътя.Той е един и съм сигурна,че ше тръгнеш по него Галенце!
  • Благодаря ЕММА!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...