Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
25.07.2005 г., 22:08

Накъде

1K 0 8
Главата ми гъмжи от мисли парещи
и хиляди въпроси ме стопират.
Накъде да тръгна?
Не е лесно да потъпча
и малкото, което имам.
Защо ли бързам да погазя
отново избуялата трева?
Злобата коварна ме задавя,
като вълна огромна ме обръща,
гибелно ме тегли към безкрая.
Накъде да тръгна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    Объркана - понякога да, в мислите, но после всичко си идва на мястото, знам какво искам и мисля, че здраво стъпвам по земята. Благодаря на теб за вниманието и на Веси и Дими!
  • anonimen (Милен)
    anonimen (Милен)
    накъде? към мен Браво Фабиана,защо си винаги толкова объркана
  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    Когато някой ни смачка като трева, първата реакция ни е и ние да смачкаме, но .. няма да го направим. Много е хубаво, Фабиана!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Толкова мисли...още толкова не решени въпроси...търсим пътя.Той е един и съм сигурна,че ше тръгнеш по него Галенце!
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    Благодаря ЕММА!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0