apriori (Уморена)
34 32
16 jun 2012, 18:46

Накъде? 

  Poesía » Filosófica
965 0 4

 

 „Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил).
Сега небцето ми ще вкуси нов катрен,
а иска вино от глухарчета и мъдрост.
И не е пролет (или зима), просто ден...
„Аmor fati”, увисва смисълът на строфа.
Да чакам нищото да се сближи и с мен?
Тежат вини, но изоставям ги на лодка.

А курсът ми остава неопределен...

© Уморена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??