apriori (Уморена)
34 32
Jun 16, 2012, 6:46 PM

Накъде? 

  Poetry » Phylosophy
981 0 4

 

 „Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил).
Сега небцето ми ще вкуси нов катрен,
а иска вино от глухарчета и мъдрост.
И не е пролет (или зима), просто ден...
„Аmor fati”, увисва смисълът на строфа.
Да чакам нищото да се сближи и с мен?
Тежат вини, но изоставям ги на лодка.

А курсът ми остава неопределен...

© Уморена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??