Накъде?
„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил).
Сега небцето ми ще вкуси нов катрен,
а иска вино от глухарчета и мъдрост.
И не е пролет (или зима), просто ден...
„Аmor fati”, увисва смисълът на строфа.
Да чакам нищото да се сближи и с мен?
Тежат вини, но изоставям ги на лодка.
А курсът ми остава неопределен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
