Накъде да поема в нощта със очи разтревожени, будни, със разтърсваща болка, с тъга - накъде през безлюдните друми? През бездушните хорски покои във панелните сиви гнезда, в разрушения свят от копои бясно дебнещи плячка в нощта. През света, от чиито очи не сълзи, а отрова се лее и омраза от всичко струи и светът да се радва не смее. И не може светът да се смее, че в гръдта му е буца заседнала и пред хорската болка немее и душата му болна и бедна е. Накъде да поема сега? Всички друми без изход са вече. И се питам: "Къде във нощта, в таз безпътица тръгваш, човече?"
Бива си те! Е, някои , които ни гони дъртозата няма да се разплачем , но не можем да не се радваме на перфектната техника , с която организираш идеята на стихотворенията си!)))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.