Накъде в нощта?
Накъде да поема в нощта
със очи разтревожени, будни,
със разтърсваща болка, с тъга -
накъде през безлюдните друми?
През бездушните хорски покои
във панелните сиви гнезда,
в разрушения свят от копои
бясно дебнещи плячка в нощта.
През света, от чиито очи
не сълзи, а отрова се лее
и омраза от всичко струи
и светът да се радва не смее.
И не може светът да се смее,
че в гръдта му е буца заседнала
и пред хорската болка немее
и душата му болна и бедна е.
Накъде да поема сега?
Всички друми без изход са вече.
И се питам: "Къде във нощта,
в таз безпътица тръгваш, човече?"
със очи разтревожени, будни,
със разтърсваща болка, с тъга -
накъде през безлюдните друми?
През бездушните хорски покои
във панелните сиви гнезда,
в разрушения свят от копои
бясно дебнещи плячка в нощта.
През света, от чиито очи
не сълзи, а отрова се лее
и омраза от всичко струи
и светът да се радва не смее.
И не може светът да се смее,
че в гръдта му е буца заседнала
и пред хорската болка немее
и душата му болна и бедна е.
Накъде да поема сега?
Всички друми без изход са вече.
И се питам: "Къде във нощта,
в таз безпътица тръгваш, човече?"
© Дорика Цачева All rights reserved.
