6.10.2005 г., 14:51 ч.
Накъде в нощта?
Накъде да поема в нощта
със очи разтревожени, будни,
със разтърсваща болка, с тъга -
накъде през безлюдните друми?
През бездушните хорски покои
във панелните сиви гнезда,
в разрушения свят от копои
бясно дебнещи плячка в нощта.
През света, от чиито очи
не сълзи, а отрова се лее
и омраза от всичко струи
и светът да се радва не смее.
И не може светът да се смее,
че в гръдта му е буца заседнала
и пред хорската болка немее
и душата му болна и бедна е.
Накъде да поема сега?
Всички друми без изход са вече.
И се питам: "Къде във нощта,
в таз безпътица тръгваш, човече?"
със очи разтревожени, будни,
със разтърсваща болка, с тъга -
накъде през безлюдните друми?
През бездушните хорски покои
във панелните сиви гнезда,
в разрушения свят от копои
бясно дебнещи плячка в нощта.
През света, от чиито очи
не сълзи, а отрова се лее
и омраза от всичко струи
и светът да се радва не смее.
И не може светът да се смее,
че в гръдта му е буца заседнала
и пред хорската болка немее
и душата му болна и бедна е.
Накъде да поема сега?
Всички друми без изход са вече.
И се питам: "Къде във нощта,
в таз безпътица тръгваш, човече?"
© Дорика Цачева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Касиус!
-
Бива си те! Е, някои , които ни гони дъртозата няма да се разплачем , но не можем да не се радваме на перфектната техника , с която организираш идеята на стихотворенията си!)))
-
Трябваше отдавна да прочета всичките ти стихове, но никога не е късно да се докоснеш до красивото.
-
И аз като теб не виждам светлинка в тунела,наречен живот.Добро е.
-
Към светлината...и вярата,тръгва!Хубав стих...докосва!
-
...разплака ме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
