Накъде вървим?
Любов ли бе -
земя или небе?
Обичат ли ме? Обичам ли?
Или май харесвам повече
да ме боли?
Писна ми от слънчеви дни!
Виж - навън вали!
И грозната си усмивка не трябва
да слагам.
И не е нужно "чест" на слънцето
да отдавам.
И няма да слушам празни речи
дори.
Писна ми от слънчеви дни!
Пясък почна да вали!
На кого принадлежим?
Да, животът ни подмина
и няма как да си го върнем.
Не търгувам със душата си -
залагам на любовта!
... Накрая само прах остана
от безсилните ни,
издъхващи тела.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Оля Иванова Todos los derechos reservados
