27.03.2009 г., 23:09

Накъде вървим?

677 0 2

 

                                             Любов ли бе -

                                           земя или небе?

                          Обичат ли ме? Обичам ли?

                           Или май харесвам повече

                                            да ме боли?

                            Писна ми от слънчеви дни!

                                     Виж - навън вали!

                      И грозната си усмивка не трябва

                                           да слагам.

                       И не е нужно "чест" на слънцето

                                         да отдавам.

                         И няма да слушам празни речи

                                                дори.

                             Писна ми от слънчеви дни!

                                   Пясък почна да вали!

                               На кого принадлежим?

                           Да, животът ни подмина

                           и няма как да си го върнем.

                        Не търгувам със душата си -

                               залагам на любовта!

                       ... Накрая само прах остана

                                 от безсилните ни,

                                  издъхващи тела.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оля Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...